Малко български градове са сменяли името си толкова често, колкото Монтана. Всяко име разказва за различна епоха.
| Име | Кога | Защо |
|---|---|---|
| Монтанезиум (Municipium Montanensium) | II век | Римско селище с градски права; името означава „планинско селище“ |
| Кутловица | Средновековие – 1890 г. | Славянско име; споменава се в османски документ от 1575 г. |
| Голяма Кутловица | след 1878 г. | Реката Огоста дели селото от съседното Малка Кутловица |
| Фердинанд | 1891 – 1945 г. | В чест на княз Фердинанд I; селището получава статут на град |
| Михайловград | 1945 – 1993 г. | В памет на комунистическия деятел Христо Михайлов |
| Монтана | от 1993 г. | Връщане към античното име с указ на президента Желю Желев |
Римската Монтана
През 29 г. пр.н.е. районът става част от римската провинция Горна Мизия. На хълма над днешния град – вероятно на мястото на по-старо тракийско селище – римляните изграждат военен лагер, който трябва да пази от нашествия от север. Около 160 г. лагерът получава градски права като Municipium Montanensium.
Градът се развива по римски модел: крепост на хълма, обществени сгради, храмове, бани. Той става второто по значение селище в Горна Мизия след Рациария (край днешното Арчар). Основа на икономиката са големите земевладелци от италийски произход и добивът на злато по поречието на Огоста. Покровители на града са Диана и Аполон – затова и днес на герба на Монтана е изобразена Диана.
Кутловица
През V–VI век земите на Северозапада са опустошени от хуните, готите, славяните и аварите. Заселилите се тук славяни наричат селището Кутловица. По времето на Първото и Второто българско царство то се възстановява и става център на епархия.
След османското завоевание Кутловица запустява, а между 1450 и 1688 г. се заселва отново и се превръща в типичен ориенталски град с джамии, турска баня и чешми. След разгрома на Чипровското въстание през 1688 г. селището остава опорен пункт на османската власт в района.
Фердинанд
След Освобождението в Кутловица се заселват земеделци от района на Белимел и Митровци, от Берковско, а след 1912 г. – и бежанци от Царибродско, Годечко, Софийско, Троянско и Македония. На 2 декември 1891 г. по местна инициатива Голяма Кутловица е преименувана на Фердинанд и получава статут на град. Изграждат се електрическа мрежа, железопътна гара, поща, болница, панаир и читалище.
Септемврийското въстание
Фердинанд е един от центровете на Септемврийското въстание през 1923 г. – бунт, организиран от комунистическата партия. Въстаниците за кратко превземат града. Събитията оставят дълбока следа в местната памет и дълги години определят паметниците и имената в града.
Михайловград
През 1945 г. градът е преименуван на Михайловград на името на Христо Михайлов. Между 1959 и 1987 г. той е център на Михайловградски окръг, а към него са присъединени селата Кошарник и Мала Кутловица (1960 г.) и Живовци (1976 г.). Това е периодът на индустриализацията – построени са завод за акумулатори, машиностроителни заводи, завод за инструменти, предачна фабрика, завод за подова керамика и фитинги.
Отново Монтана
През 1993 г. с указ на президента Желю Желев градът получава отново античното си име. От 1999 г. е център на днешната област Монтана с 11 общини.
Символите на града
Гербът на Монтана е син щит с образа на богинята Диана, увенчан с крепостна корона, и с лента с надпис „Диана – покровителка на Монтана“. Утвърден е през 1997 г. Знамето е с бяла и синя хоризонтална ивица и българския трибагреник в горния ляв ъгъл. Празникът на града е Свети Дух.
Вижте и: Забележителности в Монтана · Кастра ад Монтанезиум